Невинният

"Невинният е частта от нас ,която се доверява на живота,на нас самите и на другите хора.Той е частта ,която има вяра и надежда ,дори когато на повърхността нещата изглеждат невъзможни.Той е частта от нас ,която "поддържа вярата" в това ,на което се надяваме.Той е частта ,която ни позволява да вярваме достатъчно на другите,за да учим от тях,така че е от същественно значение за научаването на основни умения за живот и работа .
ние всички започваме животът си невинни,напълно обгрижени.Ако имаме късмет,родителите ни се грижат за нас ...и ни помагат да се чувстваме в безопасност и сигурни.

Невинен

ЦЕЛ: Да остане в безопасност

СТРАХ: Изоставяне

РЕАКЦИЯ СПРЯМО ПРОБЛЕМА: Отрича или търси избавление

ЗАДАЧА: ВЯрност,различаване

ДАР: Доверие,оптимизъм,преданост



Ние всички започваме живота си като невинни.Невинния в нас се доверява,дори когато няма гаранция за доверието.Невинният е този ,които приема част от своите убеждения,расизма или сексизма,или хомофобията,или класовите предубеждения,като смята ,че никак не е добре да бъде нещо ,което другите осъждат.
Да получим даровете на Невинният е възможно дори да не сме имали леко детство...Невинният в нас е активен ,или заспал,той има първична памет,че животът може да бъде по-добър отколкото е сега.Когато за първи път сме преживели невинност ,ние сме го направили защото сме били в такива условия.Завръщането е нещо различно ,ние избираме пътя от многото възможности в Вселената.Затова и Невинният е този ,които предприема пътуването ,навътре в нас ,за да открие и посети този свят отново,да го пресъздаде на някакво ниво.Само в края ние сме Мъдри Невинни и сме познали цялата широта на житейските преживелици и избрали да създадем един мирен ,егалитарен свят ,в който всички същества ще могат да бъдат почитани и с равни права...
В идеалния случай ние започваме всяко ново усилие с известна невинност-т.е. откритост,оптимизъм,вълнение.Тъй като знаем какво предстои, трябва да вярваме.Когато влизаме в нова спирала на пътуването ние сме по-мъдри и по-малко невинни.
Само в Его състоянието на Невинния се случват Чудеса.Всички други архетипи са прекалено заети да контролират резултата!!!
Всички религии ,книги за чудеса и вяра ни учат, че страданието е илюзия,че единственната реалност е добротата ,така че хората да имат доверие и вяра във вселената,за да позволят Чудесата да се случат.


Девственност и вярност
Често героя в нас дава обет за вярност към кауза ,бог ,богиня или някоя голяма любов.Всеки от нас е поемал такива обещания в себе си и те остават свещенни за Невинният в нас.Девата е символ на този Невинен в нас,които е напълно неопетнен и чист,без значение какво сме правили или какво са сторили на нас.Древното значение на "девица"е жена ,която е "една в себе си" и "цяла",не собственност на някой мъж.То е тълкувано като състояние на цялостност, не непременно на целомъдрие.


Сенчестата страна на Невинността

Невинният в нас често иска да защити своето невинно състояние на доверие и оптимизъм и така да отрече падението.При това той може да причини утвърждаване на сенчестия Невинен.
Невинния,който е склонен към отричане,просто не иска да види ,че на родителя,учителя или любимия не може да се има доверие.По тази причина Невинния в нас попада във все същите ситуации на злоупотреба с него,отново понася удари и бива малтретиран.
Това разбира се е вярно за деца в разбити домове ,за жени и мъже във физически или емоционално разнебитени бракове или връзки и за огромен брой хора в емоционално съсипваща работна среда.
Невинният в нас може също лесно да изпадне в отричане на своите действия,отказвайки да поеме отговорност за нашата роля в проблемите ни.Тъй като Невинните ,поне в началото са абсолютисти и дуалисти,те не могат да приемат,че са несъвършени,без да се чувстват ужасно,така че или се запъват в отричане на своята неадекватност,или са управлявани от вина или срам.
Когато здравите Невинни прегрешат,те си прощават,смекчават поведението и продължават напред.Когато се страхуват ,обаче ,от другите,те избягват да се изправят срещу този страх ,укорявайки себе си.Децата се чувстват виновни ,задето са обезпоколи или са били бити от своите родители,защото е по-лесно да приемат своята неадекватност,отколкото да се изправят пред по-плашещите ирационални и лоши родители.Невинните се страхуват да видят своите недостатъци(което е по-вероятно в зряла възраст),те проектират върху други и ще укоряват други за своята несъответност.
Тези стратегии ни спасяват от отговорността да предприемем действия.Ако отричаме,че с нас са злоупотребили, не трябва да отстояваме правата си.Ако проектираме провалите си върху други,не трябвада се променяме.Ако приемем като свои дискриминационните ,враждебни или по някакъв друг начин вредни нагласи на другите,ние можем да пордължим да воюваме със себе си,без да проумяваме как да избегнем ситуацията,или без да преживеем напълно нашата безпомощност в нея.
Невинният вярва ,че е важно да остане определен от своята персона,или социална роля,и да няма тайни от света-защото отвъд тази повърхност се крият змейове.Всички архетипове в несъзнаваното са склонни да се изразят в сънищата или в будно състояние,в своите сенчести форми,които ни завладяват,ако върху тях не бъде хвърлена светлината на съзнанието.Затова човек ,които е само Невинен,ще бъде обграден от психологически страшилища.Сенчестият Сирак ще изкуши Невинният да прекоси физическата и метафорическа улица и да се надсмее над правилата.Сенчестият Войн ще воюва срещу Невинният,критикувайки го безмилостно.Сенчестиян Грижовник ще изисква принасяне на жертви и ще обвинява Невинния в себелюбие,ако той или тя откаже и най-малка грижа за лични желания и благополучие.
Архетиповете ,свързани с развитието на Душата ,ще бъдат толкова заплашителни,че Невинният почти изцяло ще ги проектира върху други:Търсачът ще бъде виждан като еретикът;Разрушителят като врагът;Любовникът като неморален прелъстител;Творецът като виновен за опасно високомерие.Тогава Невинният живее в унила празнота в слънчевия сплит,с натрапчиви саморазрушителни навици и сексуални нагони и непреодолими инпулси да създава драми и трудности.


Израстването и развитието на Невинният

Невинните ,които се чувстват специални ,могат да бъдат харизматични поради чистотата на вярванията и вижданията си .Те приемат като даденост,че вселената и други хора ще се погрижат за тях.Те могат да се преструват на независими,но всъщност очакват институции,работодатели,приятели,семейни половинки да се грижат за тях.Те рядко поемат своя дял от отговорността,макар да са "много добри " и да могат да работят усилено.Другите наистина ги обичат и се грижат за тях инстинктивно ,както правим с малките деца.
Все пак в зряла възраст техният живот на друго ниво не върви ,защото те не порастват наистина.Освен това те не търпят падение-т.е да изгубят,най-малкото до известна степен ,това усещане на привилегирован статус във вселената,-те може никога да не постигнат наистина много от това ,което е реално или трайно.А това засяга не само работта им ,а и личните им връзки.Невинният иска да се повтаря симбиотичната им връзка с тяхната майка.Те предполагат ,че другите искат това ,което самите те искат-просто не разглеждат другите хора като реални и отделни.Понякога това може да се превърне в необуздан инфантилен гняв или в чаровност ,докато получат това ,което искат.Точно като дете ,което манипулира своите родители.
Способноста да израства често зависи от степента ,в която той може да научи ,че дори когато на повърхноста всичко изглежда безупречно и безопасно да се доверяваш ,на духовно ниво е най-добре да не оставаш нещата без надзор.

Нива на невинния

Сянка -отричане,потискане,укоряване,конформизъм,ирационален оптимизъм и поемане на риск
Зов - безопасна ,сигурна среда;желание да бъде защитаван,да преживее безусловна любов и приемане
Първо ниво -безусловно приемане на среда,авторитети;вяра,че светът-такъв,какъвто е преживян-е всичко,което съществува;зависимост
Второ ниво -преживяване на "падението"-разочаровани,-но запазване на вярата и добрината в беда

Трето ниво -завръщане в Рая,този път като Мъдър Невинен;доверие и оптимизъм без отричане,наивност или зависимост"

Празнота

Празнота от гледна точка на Стратегията.


Ку-превода от японски -празнота от илюзорни представи,празнота от егото,метежното"аз"на човека.Знакът (йероглифът)за празнота означава в същото време и "небе"."Ку"-в превод от китайски празнота(първо)и небе(второ).Китайската дума "ку"отговаря на санскритската "сунята"и има два смисъла:първи-небе,космос,втори-празнота.В японския език това"ку има няколко смисъла.Например в "карате","кара" това е "ку".Като че ли етимологическият подход в трите примера :на китайски-небе празнота,на японски-"кара"равно на "ку",и "ку"като изпразненост от илюзии,освободеност от его-най-добре поясняват същността на понятието за "празнота"
Празноттата не може да бъде разбрана с обикновенните средства на интелекта.Тя по-скоро е изпразненост,освободеност от егоизма на земния човек.Не е това ,което на запад определят като "нищо".По точно е да се определе като не-битие.В традицията на Махаяна е казано:"Шики соку зе ку,ку соку зе шики"-"Екзистенцията(съществуващото)се превръща в същност и обратно-същността в съществуващо(екзистенция).
"Ку"-това е онова ,което поражда съществуващото.Същноста е това ,което поражда видимите форми на битието .Битието се поражда от небитието и обратната трансформация продължава.
Празнотата би могла да бъде схваната и по още един начин -чрез преживяване.В дзен има такива практики.

Ето какво казва Миямото Мусаши в "Ръкопис на петте пръстена":
"В празнотата на духа няма нито добро, нито зло.Мъдроста съществува .Пътят съществува.От самото начало духът е празнота .
Дванадесети ден ,пети месец,втора година на Шохо(1645)"

За разбирането на понятието Празнота е необходимо да сме запознати и с възлови понятия като "Път"(на японски "мичи",също "До"-еквивалентно на Тао, в китайкия ез.,с същия йероглив се означава и Дао.),както и на "Дух"("Шин" или "кокоро" на японски).И не на последно място във връзка с разбирането за Празнота стои и Приемането на Смъртта.Животът и Смъртта са двете страни на една тайна.Животът е движението ,Смъртта -пристигането.Животът е пътят,смъртта е целта.Животът е дървото,смъртта е плода.Когато смърта дойде ,това означава ,че Вселената е готова да те приеме обратно при себе си .За възпитаните на запад хора тези понятия и постановки са по-трудни за осмисляне.
За да разберем всичко това духът ни е нужно да е като вода.В свитъка "Вода" на Мусаши е казано:"Духът прилича на водата.Водата приема формата и на квадратния,и на кръглия съд.Един път е капка,друг път океан."и после..."И в боя,и всекидневието бъди решителен,но същевременно спокоен.Посрещай обстоятелствата без напрежение,но не безрасъдно.Духът ти трябва да бъде центриран и безпристрастен*.Остави духа си да трепти спокойно.Дори и за миг не спирай това трептене.Духът винаги реагира естественон на обстоятелствата.".
В западните разбирания често се бърка понятието празнота с "нищо" и още по-неточно със самотата.Самотата и самотността са различни неща .Когато духа не е центриран и безпристрастен човек е възможно да загуби ориентир.
*Ако духът ти е центриран ,той е безпристрастен.Ако е безпристрастен ,той е центриран.Щом е изпълнено едното условие,другото следва автоматично.Има най-различни техники за центриране-предимно медитативни ,но при упражняване центрирането може да бъде постигнато както по време на бой ,така и по време на танц(например танго)и във всекидневни или специализирани дейности.Най-трудно това се постига в движение на тялото.Това е възможно, ако добре се запознаем с ритъма на дадената дейност.В тези тренировки водещ е духа.

Всички правила за изучаване на Пътя са само насоки за вътрешна нагласа.Те могат да се прилагат във всяка човешка дейност.
Съюзник и част от духа е интуицията ни.Духът е мълчалив ,спокоен и търпелив.За него времето не съществува.Езикът му е Мълчание ,както и на сърцето.